ХРОНИЧНА ВЕНОЗНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Хронична венозна недостатъчност (ХВН) е сред най-често срещаните заболявания в света. В страните с развита икономика тя е широко разпространена патология. Много често това заболяване се подценява и води до сериозни последици. Венозните заболявания са социално значими заболявания, които могат да доведат до временна или трайна инвалидност. Варикозната болест или разширените вени на долните крайници се отличават със сравнително ниска смъртност, но с много висока морбидност. Неглижиране на проблема води до постепена загуба на работоспособността и до комплексно понижение на качеството на живот.

Две са основните групи заболявания на вените – на повърхностната венозна система и на дълбоката венозна система. Най-честото заболяване на повърхностните вени е варикозата – разширените вени.

Терминът варикоза, произхожда от латинската дума “varicose” и означава “разширение”. Тя обозначава състоянието на разширение, увиване и елонгиране на вените. Въпреки, че варикозата може да се появи навсякъде във венозната система, включително в долната част на езофага и аноректалната област, най-честата изява е на долните крайници и то в подколенния сегмент на голямата повърхностна вена, последвана от надколенния сегмент на същата и сафенофеморалната връзка.

ВЕНИТЕ

Вените са кръвоносни съдове в човешкото тяло, които носят кръв от периферията към сърцето, поради което се разглеждат в обратна на артериите посока. Обикновено функцията на артериите е свързана с пренасянето на кислород и хранителни вещества и тяхната мускулатура е сравнително добре развита, за разлика от тази на вените, чиято основна роля е да връщат отпадналата от органите кръв към сърцето. Характерна особеност на тези кръвоносни съдове е наличието на клапи в тях. Венозните клапи са тънки, нежни образувания от съединителна тъкан на вътрешната обвивка на венозната стена и по форма са подобни на клапите на аортата и белодробната артерия. Тяхната здравина е генетично предопределена. Клапите, работейки при голямо хидростатично налягане, възпрепятстват връщането обратно на кръвния поток.

Вследствие на увреждането на венозните клапи част от изпомпаната кръв се връща обратно в долните крайници, развива се венозна хипертония и се стига до разширяването на вените. Когато не се лекува, заболяването прогресира и води до хронична венозна недостатъчност – развиват се отоци , пигментация и кожно възпаление в крайниците, а във финалната фаза – венозна язва.

Когато се наруши процесът на изтласкване на венозна кръв към сърцето, говорим за венозна недостатъчност или т. нар. разширени вени. Причините за това заболяване се крият не само в съвременния начин на живот, който в определени случаи се оказва доста заседнал, но са и еволюционно предопределени. Разширените вени са заболяване предимно на кръвоносните съдове на краката - варици, на правото черво - хемороиди, на семенната връв - варикоцеле и рядко на други места (напр., при компресия или запушване на v. portae от цироза или тромбоза на черния дроб, се получават варици на хранопровода), които се дължат на недостатъчност на клапите на тези вени, които в нормално състояние не позволяват на венозната кръв да се връща обратно. Дължи се на отслабване на венозните стени и на съединителната тъкан около тях, която е с различна здравина при хората и това оказва сериозно влияние върху движението на кръвта.

ФАКТОРИ

Рисковите фактори са: възраст, пол, бременност, тегло, ръст, диета и хранителни навици, употреба на контрацептиви, професия, принудително изправено или седнало положение играят съществена роля за появата и развитието на заболяването.

Прекараната дълбока венозна тромбоза и наследственността имат най-отчетливо значение за клиничната изява. Факторът преживян тромбофлебит е един сериозен знак за заплашващ в бъдещето рецидив. Смята се, че генетичната информация се предава в 50% от случаите като засяга по-често жените отколкото мъжете и е съществено по-силно изразен в случаите когато страдат двамата родители. Фамилната обремененост присъства в 68,05% от пациентите, като13,5% носят наследственост от бащата, и 39,7% от майката.

Днес от хронична венозна недостатъчност (ХВН) страдат над 30% от възрастното население, като разпределението между половете е за сметка на жените.

РАЗВИТИЕ

Заболяването започва с оток по долните крайници след натоварен ден, а пациентите чувстват краката си уморени, тежки и подути. Обиколката на глезена видимо нараства и след като притиснем кожата с пръст и отпуснем, остава вдлъбнатина върху нея. Това е първият белег за възникване на хронична венозна недостатъчност. При втория стадий под повърхността на кожата започват да се забелязват тънички, мрежовидни сини съдове - разширени венули, най-често около глезените или по външната страна на бедрата. Постепенно вените се уголемяват и стават ясно забележими. Появява се и болка. Третият стадий се характеризира с релефни вени от двете страни на краката, уголемени и изпъкнали. Започват да се появяват отоци по глезените, сърбеж и възпаление на кожата над вените, схващане на краката през нощта, червеникаво-кафяво оцветяване на кожата. Крайният стадий е най-тежък. Появяват се екземи и язви, които могат да предизвикат кръвоизливи.

СИМПТОМИ

Често първите симптоми на ХВН (тежест и умора в краката, леки отоци или сърбеж по кожата) остават извън вниманието на страдащите. Контактът пациент-лекар обикновено се осъществява едва когато са на лице симптомите на напредналата фаза на заболяването, а именно:

  • значителни отоци на краката;
  • силни мускулни крампи;
  • затруднения при ходене;
  • болка в изправено положение;
  • парене;
  • варикозни вени;
  • сърбеж, лющене на кожата;
  • промяна в цвета на кожата;
  • намалена чувствителност на крака;
  • болка;
  • тежест;
  • подуване;
  • зачервяване;
  • чувство на затопляне;
  • мравучкане;
  • по-късно - трофични кожни промени, варикозни язви и свързаните с тях усложнения.
 

КЛАСИФИКАЦИЯ

За определяне на стадия на заболяването се използва международната класификация CEAP. Тя се базира на четири компонента – клиничен(C), етиологичен(E), анатомичен(A) и патофизиологичен(P). Тази класификация е обогатена с подгрупи , които позволяват прецизно определение на степента, произхода и локализацията на заболяването.

КЛАС С

 

Клас Е

  • Еc – конгенитална
  • Ep – първична(идиопатична)
  • Es – вторична

Клас А

  • Аs1-5 – повърхностни вени
  • Ad6-16 – дълбоки вени
  • Ap17-18 – перфорантни вени

Клас Р

  • Pr – рефлукс
  • Po – обструкция
  • Pr,o – рефлукс и обструкция
 

КЛИНИКА

Заболяването е хронично. Характеризира се с бавно, постепен­но прогресиращо развитие.

В началните класове(С0,С1) болните нямат оплаквания, наблюдават се еди­нични, неголеми разширени вени и болните (предимно жени) търсят лекарска по­мощ от козметични съображения.

В по-късните класове се появяват непостоянни оплаквания от тежест, дискомфорт, леки отоци около и над глезените, лесна уморяемост на краката. Всички тези оплаквания са бързопреходни и се появяват след продължително статично натоварване на краката в правостоящо или продължително седнало положение , обикновено в края на деня. След краткотрайна почивка в хоризонтално положение бързо отзвучават. При обективното изследване се установяват незначителни варикозни промени в системата на голямата и малката подкожна вена без изменение на клапния им апарат. Разширените вени обикновено не проминират над кожата, те са меки, неболезнени, лесно се изпразват при натиск. Кожата на долните крайници е непроменена.

При класове след С3 оплакванията се засилват, стават по-дълготрайни, преминават по-трудно след почивка. Появяват се тъпи болки и парене в областта на разширените вени. Понякога, обикновено нощем, се появяват мускулни крампи, съпроводени с остри болки. Отоците стават задължителни след претоварване на краката и преминават само след продължителна нощна почивка. По долните крайници се виждат частично или изцяло разширени подкожни магистрали и техните притоци. Вените са меки, неболезнени, проминират над кожата, започват да се елонгират и нагъват, оформят се типичните варикозни възли. Кожата в зоните на разширени вени е по-топла поради венозния застой. Поради забавеният кръвен ток и увредената венозна стена все по-често се появяват тромбофлебити.

В последните класове болните имат постоянни тъпи болки и тежест в засегнатия крайник, не могат да стоят продължително време прави, работоспособността им е ограничена в различна степен. Появяват се сърбежи, които понякога са много упорити. Кожата на подбедрицата, предимно в дисталната й половина, е с трофични промени, уплътнена. Характерна за заболяването е кафеникавата пигментация с индурация на кожата (хемосидероза), разположена в зоната над глезена, по вътрешната повърхност на подбедрицата. Краен етап на този процес е екзематозната мацерация на кожата и оформянето на единична или множествени варикозни язви, които са доста болез­нени. Размерът и дълбочината им са в зависимост от степента на деструктивните промени. Язвите могат да отделят секрет или да са със сухо, атонично дъно. При продължително съществуващите варикозни язви се оформя плътен калозен ръб.

ДИАГНОЗА

Диагнозата се поставя въз основа на анамнеза, преглед – оглед на външните изяви на варикозните промени , палпация и аускултация (инструментално изследване). Точната локализация и механизъм на увреждане на венозната система се поставя от специалист – флеболог, ангиолог или съдов хирург, след ултразвуково Доплер изследване.

Доплерова ултрасонография е неинвазивно изследване с голяма ин­формативна стойност. То дава възможност да се изясни наличието на клапна инсуфициенция (рефлукс), венозната проходимост, наличието на тромби или тяхната реканализация, точната локализация на инсуфициентни перфорантни вени, посоката и скоростта на кръвния ток.

УСЛОЖНЕНИЯ

Тромбофлебитите са най-честото усложнение на повърхностните разширени вени. Увредената венозна стена и забавеният кръвен предразполагат тяхното възникване.

Кръвоизливите от разширени вени не са рядка проява, могат да се получат при малка травма, или спонтанно.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на разширените вени е комплексно и продължително. То включва промяна в начина на живот, еластокомпресия, медикаментозна терапия или оперативно лечение. Противопоказани са професии, свързани с продължително стоене прав или седнал без движение, при големи физически натоварвания, както и при работа в гореща и влажна среда.

Медикаментозното лечение се провежда с венотонични препарати, които тонизират и укрепват венозната стена, намаляват нейната пропускливост и намаляват отоци­те.

Еластично-компресивни превръзки целят да притиснат меките тъкани към мускулутурата на долните крайници, така че да се подобри ефекта на мускулната помпа. Използват се еластични чорапи или бинтове.

Склерозираща терапия е нехирургичен метод на лечение и се изразява в итралуменно инжектиране на склерозиращ агент.

Оперативното лечение зеама съществено място в лечението на разширение вени.

Радиофреквентна или лазер аблацията са израз на навлизане на високите технологии в медицината. Тези методи на лечение са вече достъпни и в нашата страна.

img

НАШИТЕ СЪВЕТИ

За предпазване от разширени вени

img

ПОЛЕЗНИ УПРАЖНЕНИЯ

За добра венозна циркулация

img

ОНЛАЙН ТЕСТ

Страдате ли от венозна болест?

img

КУПЕТЕ ОТ РЕМЕДИУМ

Наличен в аптечната мрежа